Автор: Сима Владимирова, 24 часа Следвайте Гласове в Телеграм Едва 17-годишен, цар

Автор: Сима Владимирова, " 24 часа "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

Едва 17-годишен, цар Борис III, от чието рождение на 30 януари се навършиха 130 години, става несъзнателен очевидец на убийството на съветския министър председател Пьотр Столипин в Киев. Младият княз демонстрира удивително за всички присъстващи самообладание, пишат съвременниците в спомените си.

Действието се развива на 1 септември 1911 година Престолонаследникът на българския престол е изпратен от татко си цар Фердинанд в Русия за откриването на монумент на император Александър II по отношение на 50-годишнината от премахването на крепостното право в Русия. Участва и във военни маневри и обзор на съветската армия. Император Николай II, който е кръстник на бъдещия български монарх, го кани на спектакъл в Киев. Постановката е " Приказка за цар Салтан ". В ложата са още фамилията на съветския държател и други непознати посетители.

Началникът на отдела за сигурност на града обаче е получил информация, че терорист се кани да нападне императора или различен върховен общественик.

Пред очите на младия Борис III се разиграва последният - 11-и опит за ликвидиране за съветския министър председател Пьотр Столипин. Политикът е бил наясно с желанията на анархистите. В наследството си написа, че желае да бъде заровен там, където ще го убият

Източникът е самият нападател - Дмитрий Богров, който е скришен сътрудник. Той се доближава към Столипин по време на втория антракт, до момента в който той беседва с министъра на императорския двор барон Фредерикс и поземления магнат граф Потоцки. Стреля два пъти с браунинг. Първият патрон уцелва ръката, а вторият - черния му дроб. Столипин оцелява, тъй като на гърдите му е кръстът на свети Владимир и по този начин патронът трансформира посоката си и не стига до сърцето му. Но пробива гръдния панер, плеврата и коремната бариера.

Столипин е убит с два изстрела по време на втория антракт на представлението “Приказка за цар Салтан ” в Киев, където в императорската ложа до Николай II е българският престолонаследник Борис

Политикът, който анархистите се пробват да убият 10 пъти преди този момент, незабавно е откаран в болница и всички светила в медицината са ангажирани с лечението му. Шеф на екипа е професорът по хирургия в Киевския университет Николай Волкович. Той прави външен обзор на огнестрелната рана и я превързва, без да ревизира съществуването на кръв в корема.

Инжектират на потърпевшия физиологичен разтвор и инжекции с камфор.

На идващия ден Столипин се усеща относително добре, пулсът и температурата му са естествени, има вкус. Лекарите считат това за триумф, само че не задълго. Пациентът се утежнява, втриса го и викат проф. Херман Зайдлер от Санкт Петербург. Чак тогава той изважда патрона от тялото, само че положението на премиера се утежнява. 5 дни след атентата той умира. Дълго преди този момент е написал наследство, което гласи: “Искам да бъда заровен там, където ме убият ”.

Столът, на който е седял в градския спектакъл - номер 17, тапициран в алено кадифе, сега е изложен в Музея на историята на Министерството на вътрешните работи в Киев.

Кой е атентаторът?

Дмитрий Богров, който убива Столипин, е бил скришен сътрудник на полицията

Интересното е, че нито една организация не припознава Дмитрий Богров като собствен последовател. Той влиза в революционните среди още като студент и неведнъж е задържан. Бързо обаче са го пускали, тъй като татко му има съществени връзки във висшето общество. Богров е бил и осведомител на полицията по данни на началника на отдела по сигурност Кулябко.

След убийството е хванат и затворен в единична килия. В показанията си по време на разпитите споделя, че революционната организация го е хванала, че доносничи за полицията, и е поискала да се оправдава, като убие някого. Той самичък се спрял на Столипин. Богров е наказан на гибел и единствено 8 дни след атентата е екзекутиран.

Около това нападение витаят доста неясноти. Има даже версия, че тайната полиция, пробвайки се да помогне на Григорий Разпутин в спора му със Столипин, си затваря очите за подготвяното закононарушение. Това написа министърът в две държавни управления по време на Февруарската гражданска война Александър Керенски в записките си. Друга версия допуска, че отделът за сигурност самичък е взел участие в подготовката на атентата. Като доказателство ползват билета за спектакъл на килъра, публикуван от началника на отдела за сигурност в Киев Кулябко със единодушие на трима други шефове, а на Богров не е изпратено наблюдаване.

Има и версия, че Кулябко е бил измамен от килъра, че различен ще извърши атентат против Столипин. Но служител на реда №1 не е ревизирал информацията на Богров. А защитата на премиера е била зле проведена. Неочаквано следствието е анулирано от името на император Николай II през 1913 година

Още във вечерта на покушението присъстващият на място княз Борис Търновски изпраща шифрована депеша до татко си Фердинанд на френски, като споделя за случилото се и приключва с “Отървахме се по знамение! ”. За това споделя неговият биограф Стефан Груев в книгата си “Корона от тръни ”. Бъдещият цар поставил за първи път великия кръст на ордена “Свети Андрей ”, с който кръстникът му го е наградил. Разговарял в ложата със фамилията на императора, което също е взело присъединяване във военните маневри предния ден, и след това са се веселили на охолно градинско тържество.

“И ненадейно млад мъж в формален черен жакет се втурна към Столипин, който седеше на първия ред на партера, извади браунинга и стреля два пъти, съвсем в упор - написа Груев. - Борис си спомняше ехото на двата изстрела в препълнения спектакъл, писъците, врявата, кръвта, обагрила белия колосан нагръдник на министър-председателя. За първи път той виждаше кръв да тече щедро от обречен на смърт човек. Как трябваше да постъпи при сходни условия един княз на публично посещаване? В императорската ложа той видя ръце да треперят и сълзи да текат по посивели като пепел лица. Но през времето, когато долу в партера арестуваха килъра и изнасяха жертвата, царят, великите князе и княгини бяха застанали спокойно, по военному, вкаменени и тържествени. ”

Всъщност през тази 1911 година, когато младият княз Борис става очевидец на убийството на Столипин, татко му Фердинанд го изпраща в разнообразни европейски страни, с цел да привиква с царските отговорности. Първо прекарва един месец тайно с брат си Кирил в Турция. Но прикритието е единствено за народа, другояче бъдещият цар е признат от султана и първородния му наследник. Возили са се на лодки по Босфора, разхождали са се навън, защото Борис е прочут природолюбител и изследовател на пеперуди и растения. В писмата си до татко си се подписва като Рилски, псевдоним, който синът му Симеон години по-късно също употребява.

След престоя в Ориента младият княз се насочва в консервативна Англия, където участва на тържествата за коронацията на крал Джордж V. За да стигне до Лондон, той минава през Ламанша на борда на яхта дружно с други короновани персони. Братовчедите му дават разполагаем цяла вила в центъра на английската столица, а кралят го награждава със звезда и лента на Викторианския кръст. На връщане от Лондон - написа Груев - Борис под наблюдението на своя педагог Шауфелбергер се отбива в Париж, където се вози на метрото анонимно и се разхожда из парижките булеварди. Приет е от президента Арман Фалиер, който му връчва ордена на Почетния легион. Същата тази година - 1911-а, Фердинанд изпраща престолонаследника и на заравяне в Торино, и на дълго странствуване из Средиземноморието - Корсика и Корфу, Северна Африка и Испания, Канарските и Балеарските острови. Подготвяйки се за своето пълноправие идната година и за миропомазването си, което се случва през 1918 година след абдикацията на татко му, в идващите години Борис вместо в блестящи тържества взема присъединяване в бойни дейности като част от Българската войска. И встъпва в служба в изключително тъмен за България миг - след провалите в 3 поредни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата международна.

А Петър Дънов, който написа публикация за него в сп. “Просвета ” през 1943 година, цитира италианския журналист Алдо Карон: “Може би в историята на народите няма възшествие на трон, по-трагично от това на Борис III. България не беше към този момент предходната. Тя цялата бе преобърната на нощен бивак от полузагаснали огньове. Зов на опустошаване и протест се носеше надлъж и нашир из страната. При такива условия Борис III си сложи короната на Симеона и на Асеновците. ”

Така още преди да се възцари, той е станал очевидец на ликвидиране, видял е гибелта и на фронта. И в последна сметка самият монарх умира прибързано при странни условия на 28 август 1943 година в разгара на една друга унищожителна война, която ще постави завършек на царска България.

Инфо: " 24 часа "